Асоциацията на индустриалния капитал в България  и Конфедерацията на работодателите и

...
Асоциацията на индустриалния капитал в България  и Конфедерацията на работодателите и
Коментари Харесай

КРИБ с извънредна позиция по Кодекса за застраховане

Асоциацията на индустриалния капитал в България  и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България излязоха с обща позиция във връзка направените оферти за изменение и допълнение на Кодекса за обезпечаване и Закона за отговорностите. Това излиза наяве от позиция на двете организации, адресирана до ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание и народен представител от ГЕРБ Менда Стоянова. 
 
Ето какво написа в позицията на КРИБ и АИКБ:
 
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,
Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България с безпокойствие наблюдават настъпващите промени на застрахователния пазар в България, произхождащи от новото тълкувателно решение на Върховен касационен съд № 1/2016 от 21.06.2018 година С това тълкувателно решение в забележителна степен се уголемява кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от гибелта на техни близки. В този кръг към този момент са включени братята и сестрите на починалия/починалата и съответните възходящи и низходящи родственици от втора степен, както и всяко друго лице, което е основало трайна и дълбока прочувствена връзка с умрелия и търпи от неговата гибел продължителни морални болки и премеждия.

Регистрираме и трайна наклонност на непрекъснат растеж на сумите, които се присъждат от българския съд за неимуществени вреди на близки на умряло лице. В комбиниране с разширението на кръга на правоимащите лица в сходство с цитираното тълкувателно решение, лицата предизвикали неимуществени вреди, безспорно ще бъдат ангажирани със доста по-големи размери на дължимите компенсации.

За страдание, тук сме изправени пред неналичието на методика, в сходство с която да се дефинират размерите на компенсациите за неимуществени вреди. Няма и законов предел на техния размер, въпреки че в останалите страни членки на Европейски Съюз има решения в тази тенденция.

Така се основава неспособност да бъдат обосновавани размерите на присъжданите компенсации, а това е причина за неизбежна индивидуалност и причина за основаване на обществена неправда.
Тук би трябвало да прибавим и смяната в подсъдността, с която забележителна част от правосъдните разногласия ще бъдат обсъждани от съдилищата по сегашен адрес на ищеца (увредено или потърпевшо лице), според последните промени в Гражданско-процесуалния кодекс. При отсъствието на методика или на законовo открити предели неизбежно щe зародят съществени разлики при определянето на размера на дължимите компенсации.

В тази конюнктура е ясно, че високите застрахователни предели предопределят потребността от високи по мярка застрахователни награди, с цел да могат застрахователните компании да посрещат заплащанията по застраховките. Последното е разумно, само че среща открит обществен отпор – застрахованите реагират остро и намерено враждебно на анонсите за повишение на застрахователните награди. Повече от несъмнено е, че немалка част от многомилионния авто парк у нас няма да бъде въобще застрахован при нужния в пъти по-висок размер на застраховките.

Въз основа на изложените дотук съображения Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България поддържат тезата за нуждата от въвеждане на методика за установяване размера на имуществените и неимуществени вреди в случаите на увреждане на здравето на лицата, които са потърпевши от непозволено увреждане.
Подкрепяме и въвеждането на законови предели за установяване на размера на неимуществените вреди на околните на умряло лице от непозволено увреждане.
Ние одобряваме за достоверни предварителните актюерски планове, огласени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), съгласно които излиза, че „ в случай че кръгът на новите правоимащи лица за смъртните случаи, породени в ПТП през последните 5 години, се усили приблизително с 2,5 души, при междинния размер на присъжданите компенсации от 95 000 лева на повредено лице, то това ще значи спомагателни 800 млн. лева да бъдат заделени като застрахователни запаси единствено за покриване на искания по минали събития “.
Ясно е, че в случай че тази прогноза се сбъдне, а вероятността за това е извънредно висока, цялата тази верига от аргументи и следствия ще докара до удвояване на наградата по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, единствено с цел да се посрещнат заплащанията по към този момент подписаните полици.

Ясно е, че изчислената предстояща нова цена на застраховката „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите ще бъде посрещната „ на нож “, без значение до къде ще се простира спонтанното неодобрение на застрахованите и до каква степен – вероятните спекулации на заинтересувани среди.

Средната цена на застраховката  „ Гражданска отговорност “ в България е доста по-ниска от средноевропейската, а в това време, смъртните случаи при пътнотранспорнти катастрофи на милион поданици в България са близо два пъти по-вече.
На фона на тези неподходящи данни, става известно, че присъжданите компенсации за болки и премеждия в България (средно към 95 хиляди лева на всяко лице за последните 5 години и приблизително 118 хиляди лева за едно лице за 2017 г.) надалеч надвишават неимуществените вреди (морални болки и страдания) за околните на умрял в другите европейски страни. Например: в Белгия размерите на компенсацията за неимуществени вреди („ болки и премеждия “) са в избрани предели, избрани в закон с методика, като могат да бъдат от 1 500 до 24 000 евро; в Дания има избран горен предел до 13 400 евро, като съответната самостоятелна сума се дефинира със правосъдно решение; във Франция има предели в табличен тип, по методика, избрани в закон  – от 6 000  до 30 000 евро; в Холандия за установяване на размера на компенсацията за неимуществени вреди (емоционална загуба) е признато неотдавна законодателство, съдържащо предели в табличен тип избрани по методика – от 12 500 до 20 000 евро;  В Чехия законово са планувани еднократно платими и закрепени компенсации – от 3 300 до 9 300 евро.

Описаната неподходяща обстановка напълно естествено генерира огромен риск за пораждане на съществени загуби по застраховката „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите. Точно подобен е и изводът от Анализа на пазара на наложителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите в Република България, оповестен от Комисията за финансов контрол (КФН) на 20.07.2018 година Същото сочат и от пазарните данни за 2017 година на Комисията на финансов контрол (КФН).

По тази причина Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България поддържат предложенията за промени в Кодекса за застраховането и в Закона за отговорностите и договорите, с които да се вкарат:

1. Делегация, посредством която Комисията за финансов контрол (КФН), Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и обществената политика да одобряват взаимна разпоредба за одобряване на Методика за установяване размера на компенсациите за имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждане здравето на потърпевшо лице и за установяване на имуществени вреди на правоимащо повредено лице вследствие гибелта на потърпевшо лице.

2. Лимити на размерите на компенсациите за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за околните на умрял.

3. Съгласуваност сред Кодекса за застраховането и Закона за отговорностите и договорите по отношение на определянето на размера на компенсациите за неимуществени вреди (морални болки и страдания) за околните на умрял, за които би могъл да бъде длъжен причинителят на непозволеното увреждане (виновният водач) и неговият осигурител по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите.

Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България поддържат и предлагането Гаранционният фонд да изготви план на методика, която да регистрира както най-хубавите интернационалните практики, по този начин и българската правна традиция и система на българското право. Методиката би трябвало да бъде одобрена със взаимна разпоредба на КФН, Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и обществената политика и упорства способените органи да вкарат системата „ бонус-малус “ във типа, в който се ползва в страните членки на Европейски Съюз.

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР